Втората лекция построена аналогично на предишния спектакъл, със същия дидактичен характер и абсолютна невъзможност да бъде преразказана, постановката е двучасов, бихме казали, полиспектакъл, понеже Донев не е сам, макар и в повечето време да е физически сам на сцената. Там са бързотечното му слово и неподражаем скороговор от тотални безумия и житейски мъдрости; там е като че ли бездънното му дихание, благодарение на което използва всяка част от сцената, танцувайки английски валс, грузински танц, диско, суинг, а след това запява ария от Риголето. Там е целият му арсенал от смешки и уроци, гъвкавост на ума, таланта и физическия потенциал.
- Как да обичаме Бога, отче?
- Като обичаме хората.
- А как да обичаме хората?
- Като се опитваме да ги вкараме в правия път.
- Кой е правият път, отче?
- Стръмният, чедо, стръмният!
"Капитан Михалис" от Никос Казандзакис