"Ценностна система е като застанеш пред Лувъра и до него има дюнери, първо да влезнеш в Лувъра."

"Всеки мъж сам си поставя "оценка", избирайки жената до себе си!"

"Сега ще ви разкажа за абитуриентските балове, тема, достойна за перото на Толстой. Веднъж гледам го едно момиче направо по бельо. Другото изобилно облечено, заклало цял зоопарк".

"Защото по нашите територии, в нашия духовен климат, обикновено хората чакат да стане, някой да им направи нещо хубаво, и в това чакане минав съществена част от живота им. Това е все едно да чакаш да се качиш на Черни връх. Качи се бе, човек, обуй си едни маратонки и се качи."

Не би било зле, ако на светофара решиш да наругаеш този до тебе, да си представиш, как вечерта той ще бъде малко тъжен, докато прегръща детето и съпругата си. И как, когато го попитат защо е тъжен, той по-скоро ще излъже нещо и ще преглътне горчивината, отколкото да натъжи и тях.

Също така напълно възможно е след няколко дни, след като си наругал друг човек, но оня е слязъл и ти е потрошил физиономията, да се окажеш в ръцете на този предишния, който вече е позабравил тъгата, но те помни. И там на операционната маса ще бъде твърде интересно...най-вече за теб. ...

Та, ако не можеш да размислиш истински и честно върху това, то бъди сигурен, че си един от многото простаци, които се гордеят с това, че са простаци, защото знаят, че не могат да бъдат нищо повече... и ще бъдат споменавани единствено с презрение.

Тук идва на помощ думата "жалко"!!! Жалко за любовта и сватбата на родителите, Жалко за родилните мъки на майка ти, Жалко за сълзите на баща ти, Жалко за прочетените от баба ти проказки, Жалко за фотографиите в албумите, за мечтите на онези, които с обич и надежда са те водили до училищния двор. ... И не на последно място - жалко за луксозния ти вид, но не и съдържание.

Има две неща, които осмислят живота на човека. Те се случват през нощта. - Едното е, когато протегнеш ръка и докоснеш рамото на този до теб. - И второто, когато една малка ръчичка докосне твоето рамо, като кацнала пеперуда. ... Ти знаеш и се радваш, че това не е сън... знаеш, че това е твоя живот, защото не си сам и защото така трябва да бъде.

...този, който ще те чака, ще те търси, ще се радва с теб и ще плаче с теб. Човекът, който ще ти дава сила и вяра, без да ги изискваш... човекът, който, след като сте изпратили детето си на терминал 2, ще те утеши и ще помълчи с теб. Човекът, който никога няма да позволи да си сам, дори когато един от двамата вече го няма...

... и вътре в сърцето си всеки знае, че сватбата не е заради роклята, отрупаната трапеза, подаръците и буйната веселба... не е и заради това какво ще кажат хората... сватбата е заради човека.

... Ами, сватбата, Райне, е просто една метафора... символ на градежа. Защото в живота първо ти дават, а ти, ако си умен, вземаш... после с наученото създаваш и ти на свой ред... и най-подир трябва да започнеш и ти да даваш... а ако във всичката тая работа няма любов, значи си живял напусто. Бил си един себелюбец.

... Защо има сватби ли?...

"Сега не ги бият. Сега само мъмрят. Не може да мъмриш брат, не можеш... Все едно хан Аспарух да те мъмри - не. Все едно Симеон да мъмри войниците, кога са се били на Шипка... горе, на Клокотница."

"Човек има съзнателна и несъзнателна автобиография. За своята несъзнателна такава мога да кажа, че аз съм завършил специалности, за които не знам и не държа да знам."