"Знанието обуславя, то не прославя. Тъгата върви редом с остротата. А дъгата, която се изписва в душата на човека, е вратата към мащаба на нещата."
"Моето знание се основава единствено на моето незнание. Аз не желая да знам това, което не знам при положение, че не знам за знанието. Вие нали съзнавате колко хипотетично може да бъде знанието при наличието на едно незнайно знание?!"
"Чужденците обичат да шофират по нашите пътища, защото те водят в неизвестни посоки без табели. Обидно е някак да пише "Щутгарт 250 км" и наистина след 250 км да дойде Щутгарт. Къде е изненадата, трепетът пред неизвестното? Пътищата ни са тъмни, с кратери. Излизат някакви хора, които те санкционират. През два-три метра има размазани коте, куче, таралеж, лъв, човек. Отстрани комбайнери ровят за злато. Пътната маркировка само загатва за себе си. Ето табела "Созопол 100 км". След 100 км виждаш табела "Созопол 250 км". Това те кара да мислиш, да виждаш отвъд видимото. Самите табели често са простреляни от куршуми. По едно време край пътя някакъв човек ака. До него акат съпругата му и децата му. До тях бабата повръща и го запокитва. От това се е родила дисциплината хвърляне на чук. "
"В училищата говорът е нещо средно между раждаща лъвица, пресипнала кокошка и грипава хиена."
"Веднъж подарих на един третокласник книжка. Той, разбираш ли, получи колики. Следващите две години пак се върна, гледам го, той блее. Ближе сополи и ги пуска като балони. Сочи луната и внезапно се смее. Иска да изяде самата луна. На гълъбчето вика мяу. Нищо не сънува, защото вътре не протичат процеси. То е просто като касичка."
"Някои родители си мислят, че децата им са усмихнати и щастливи. Не. Дълбока заблуда. Просто с пицата устата се е деформирала."
"Професионално реализиралият се човек се познава по брадичката. При него тя е по-високо от останалите, някъде от 60 до 80 градуса. Знаете, че мозъкът е една течност и с тази поза на брадичката се получава ефектът на зимника – мислите се събират в задната част на главата, където се съхраняват на по-хладно и по-добре. Недобре развитият професионално пък държи брадичката си ниско, така знанията и мислите му се събират напреди и той често издухва това, което е научил дотук."
- Какво означава свободна професия?
- Това са професии, свързани с лесното падане на гащите. Тоест, ластиците там са по-разхлабени. Хората, подходящи за тези професии са хора, които не се обръщат назад – или лягат или продължават напред. Хора с по-широк кръгозор, готови на по-големи компромиси, без назадничави мисли, без никакви скрупули, хора, отворени към бъдещето.
- Къде е по-добре човек да се реализира професионално, в България или в чужбина?
- Най-добре е това да става на границата, там където няма хора. Когато застанеш на граничната бразда има много силно магнитно поле. Това магнитно поле събира всичката информация от световни университети и ако ти се наведеш, но не прекалено ниско, за да не изглежда унизително, тази информация ще влезе през шийните прешлени, ще слезе към гърба и ще бъде асимилирана от така наречената G-точка.
"На прост човек - голям подарък - да компенсира, на умен човек - може и без - той ще оцени намерението, на лош човек – коте, на дете - може... мъртво коте."
"Чужденците идват у нас и се женят... Представяте ли си от какво бягат?"
"Когато човек започне да говори за наука, а в погледа му виждам една такава бистрота, се радвам, че има какво да си кажа с него... с погледа му, не с него."