по „Самоубиецът” и други произведения на Николай Ердман. Превод и сценична редакция – Юлия Огнянова и Александър Морфов.
Спектакъл на Александър Морфов. Сценография - Никола Тороманов; художник на костюмите – Марина Додова; музика - Асен Аврамов; хореограф - Ивайло Иванов; асистенти на сценографа - Емона Стойкова и Кирил Наумов; асистент на художника на костюмите - Марияна Кирякова; фотограф - Фелия Барух;
С участието на: Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Пламен Пеев, Албена Колева, Руси Чанев, Стефания Колева, Теодор Елмазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Валентин Танев, Павлин Петрунов, Биляна Петринска, Йордан Петков, Емил И. Марков, Стефан Къшев, Любомир Петкашев, Вяра Табакова, Валентин Балабанов, Албена Ставрева, Владислава Николова, Василена Гецкова и др. Със специалното участие на Мюзикхол оркестър „Разкърши се”: Веселин Веселинов – Еко, Мишо Шишков - син, Нивилиян Гемиджев, Николай Темнисков, Данаил Тотев.
„Самоубиецът” е пиесата, която може би най-дълго време е останала под тоталната забрана на комунистическата цензура – 60 години абсолютна забрана върху произведението. Пиесата е написана през 1928 г. и поставена за първи път в СССР през 1987 г.
Наричат „Самоубиецът” „Ревизор” на ХХ век, сравняват Ердман с Гогол и Сухово-Кобилин . Два театъра се борят да поставят пиесата – Театъра на Майерхолд и МХАТ. В защита на „Самоубиецът” се включват Майерхолд, Станиславски, Луначарски, Горки и Булгаков, но усилията им се оказват безрезултатни. Ердман пише пиесата, когато е на 28 години. След нея не написва нито една пиеса.
През 1933 г. е заточен в Енисейск за „контрареволюционни литературни произведения”, по-късно е освободен, но при специален режим – лишен от правото да пребивава в 10 от големите градове на СССР, в това число и Москва. В същото време е автор на сценариите на любимите филми на Сталин „Веселите момчета” и „Волга, Волга”. Заличен е от надписите на тези филми.
През 1948 г. получава Сталинска премия за„Смели хора”, но това не помага на „Самоубиецът” да бъде разрешен.