Не би било зле, ако на светофара решиш да наругаеш този до тебе, да си представиш, как вечерта той ще бъде малко тъжен, докато прегръща детето и съпругата си. И как, когато го попитат защо е тъжен, той по-скоро ще излъже нещо и ще преглътне горчивината, отколкото да натъжи и тях.

Също така напълно възможно е след няколко дни, след като си наругал друг човек, но оня е слязъл и ти е потрошил физиономията, да се окажеш в ръцете на този предишния, който вече е позабравил тъгата, но те помни. И там на операционната маса ще бъде твърде интересно...най-вече за теб. ...

Та, ако не можеш да размислиш истински и честно върху това, то бъди сигурен, че си един от многото простаци, които се гордеят с това, че са простаци, защото знаят, че не могат да бъдат нищо повече... и ще бъдат споменавани единствено с презрение.

Тук идва на помощ думата "жалко"!!! Жалко за любовта и сватбата на родителите, Жалко за родилните мъки на майка ти, Жалко за сълзите на баща ти, Жалко за прочетените от баба ти проказки, Жалко за фотографиите в албумите, за мечтите на онези, които с обич и надежда са те водили до училищния двор. ... И не на последно място - жалко за луксозния ти вид, но не и съдържание.

ВИЖ ВСИЧКИ БЕЛЕЖКИ
Tози сайт използва "Бисквитки" (Cookies). Научи повече Приемам
Моля, запознайте се с нашата Политика на поверителност.