"Чужденците обичат да шофират по нашите пътища, защото те водят в неизвестни посоки без табели. Обидно е някак да пише "Щутгарт 250 км" и наистина след 250 км да дойде Щутгарт. Къде е изненадата, трепетът пред неизвестното? Пътищата ни са тъмни, с кратери. Излизат някакви хора, които те санкционират. През два-три метра има размазани коте, куче, таралеж, лъв, човек. Отстрани комбайнери ровят за злато. Пътната маркировка само загатва за себе си. Ето табела "Созопол 100 км". След 100 км виждаш табела "Созопол 250 км". Това те кара да мислиш, да виждаш отвъд видимото. Самите табели често са простреляни от куршуми. По едно време край пътя някакъв човек ака. До него акат съпругата му и децата му. До тях бабата повръща и го запокитва. От това се е родила дисциплината хвърляне на чук. "